Мостове на културата 5

Културните връзки между Турция и България...

Мостове на културата 5

Продължаваме темата за живота, делото и творчеството на Мевляна Джеляледдин Руми, един от най-големите хуманисти на Средновековието.

Сред учениците и последователите на Мевляна се увеличава недоволството от това, че той по-малко се интересува от тях. Те започват да се оплакват от Шемс. Поради това последният се вижда принуден да напусне Кония. Раздялата повлиява силно на Мевляна, той започва да страда все повече и последователите му съжаляват за постъпката си и му се извиняват. Мевляна изпраща сина си Султан Велед в Дамаск да намери Шемс, но Шемс сякаш е изчезнал. Самият Мевляна също пътува два пъти до Дамаск, за да го намери, но безрезултатно.

После Мевляна избира за свой наместник шейх Селяхаддин от Кония, който е златар по професия. С него прекарва 10 години и през този период оженва сина си за дъщерята на шейха. Веднъж, минавайки покрай неговата работилница, Мевляна чува ударите на чуковете и под техните звуци започва да танцува и да се върти в транс. Мевляна и Селяхаддин са неразделни приятели и заедно се наслаждават на земните удоволствия. След смъртта на шейха Мевляна прекарва последните 10 години от живота си с Хюсамеддин Челеби, по чиято молба написва „Месневи“.

Хронистът Ефляки разказва как е била създадена тази творба: „Негово превъзходителство Мевляна, по време на танц или в банята, в спокойно или във възбудено състояние на духа, непрестанно казваше на глас своите двустишия. Музиката и танците довеждаха Мевляна до онова състояние на вдъхновение, в което от само себе си се раждат стиховете. Понякога от ранно утро до късна вечер той непрекъснато ги декламираше. Хюсамеддин едва успяваше да ги запише. След това той четеше на глас записаните стихове на Мевляна. Запълвайки поредния том „Месневи“, Челеби грижливо разглеждаше написаното и внасяше необходимите поправки.“

Челеби приема учението на Мевляна и става „писар на тайните“, записвайки стиховете на своя господар. Годините, които прекарва с тези двама велики и мъдри мъже, за Мевляна и обкръжението му са спокойни и плодоносни, далеч от клеветите и подстрекателствата на користолюбците. Той обявява Челеби за свой приемник и се обръща към учениците си със следните думи: „Склонете глави пред него. Точно като безпомощни птици, отпуснете крилата си пред него. Изпълнявайте заповедите му и приемете любовта му в дълбочината на душата си. Той е самото милосърдие, той е светлина Божия за вас.“

Вестта за това, че Мевляна се е разболял, се разнася из Кония. При мисълта за скорошната му кончина роднините и близките му изпадат в униние. Мевляна не желаел никого да огорчава със смъртта си. Когато жена му заридала: „О, светлина на вселената, защо ни напускаш? Аллах трябваше да ти отреди 400 години живот, за да изпълниш света със смисъл и правда!“, Мевляна й отвърнал: „Защо? Ние не сме фараони и коравосърдечни. Какво да правим на тази тленна земя? Светът за мен е затвор! И аз дойдох в този затвор, за да бъда полезен на хората. Аз и затвор сме несъвместими неща. Скоро ще се върна на свобода при най-близкия приятел на Аллах, пророка Мохамед.“

Той оставя следното завещание: „Завещавам ви да се боите тайно и явно от Аллах, малко да ядете, малко да спите и малко да говорите, да избягвате греховните пороци, да продължавате да постите и да се молите, да се въздържате от похот, твърдо да понасяте мъченията и страданията, да стоите далеч от разпуснатостта и разточителството и винаги да бъдете заедно с проницателните и здравомислещи учители. Бъдете благодарни само и единствено на Аллах!“

Мевляна умира на 68-годишна възраст, в 1273 година, в петък, при залез слънце.

Религиозното братство „Мевлеви“ нарича този ден „Шеб-и арус“ – Денят на сватбата. Жителите на Кония – както мюсюлмани, така и от другите вери, участват в погребалната процесия. Мюсюлманите се опитали да прогонят друговерците: „Вие какво търсите тук? Мевляна е от нашата вяра, той е наш водач!“



Още новини по темата