Европейската история и турците-2

Поява на българите на европейската сцена...

Европейската история и турците-2

След смъртта на великия хунски предводител Атила, европейската хунска държава навлиза в период на разпадане. Подчинените племена се обединяват срещу хуните. Също така двата сина на Атила Денгизик и Ернак влизат в борба за власт с брат си Елак. След битката при Недао през 454-та година разделените хунски дружини са разгромени от обединените отряди на остготи, гепиди и херули и се оттеглят от Централна Европа в Черноморските степи. Тук те се срещат с тюркското племе Огури. Огурите са разделени на три основни племенни групи-Оногури, Утригури и Кутригури, които започват да заселват през 463-та година земите северно от Черно море. Тази среща на хуните и огурите поставя на историческата сцена един нов тюркски народ-българите. Името Българи е с тюркски корени и произхожда от глагола Булгамак. Българските племена населяващи основно земите източно от Черно море, влизат по-късно в състава на основаната след 552-ра година Гьоктюркска държава. След разпадането през 630-та година на Гьоктюркската държава, западните огури, или българи, се обединяват под лидерството на хан Кубрат и основават голяма държава под името Велика България. Тази българска държава е продължител на традициите на хунската и гьоктюркската държави.

Границите на Велика България се простират  от река Днепър на запад до река Кубан на изток и от извора на река Донец до Азовско и Черно море на юг. След смъртта на хан Кубрат, под натиска на хазарите, и въпреки завета на великия хан да не се разделят, синовете му решават да се разделят и да се насочат поотделно към други райони на запад. Дружините водени от третия син на Кубрат, Аспарух преминават реките Днепър и Днестър и се наставята в земите на днешна Южна Бесарабия, където стават съседи на Византийската империя. След бляскавата победа над византйската армия през 681-ва година, Аспарух основава българска държава със столица Плиска и подписва мирен договор с Византия, като включва в териториите си днешното Лудогорие. Тази държава е известна под името Първо Българско Царство. За период от 250 години, под ръководството на лидери като Хан Крум, Хан Омуртаг, княз Борис, Цар Симеено, българското царство става една от най-силните държави на Балканите. В периода на управление на Цар Симеон (893-927), българското царство достига своите най-големи граници. То се простира на юг почти до Коринт, а на запад достига земите на днешна Албания. На югоизток териториите достигат до Одринското поле, като обхващат и северната част на Дарданелския пролив. Първото българско царство или Дунавска България, просъществува до 1018-та година. Три важни събития поставиха отпечатъка си над историята на тази държава през този период. Първото бе приемането на християнството през 865-та година от княз Борис и обявяването му за официална религия, приемането през 855-та година на кирилицата създадена от братята от Солун Кирил и Методий въз основа на гръцката азбука, и смесването на прабългарите със започналите да навлизат на Балканите през 6-ти век славянски племена. Премането на кирилицата, е едно много важно за българската държава събитие и днес Кирил и Методий се почитат като светци и на тяхно име е наречена националната библиотека в столицата на България София.

Със смесването на прабългарите със славяните, те забравят тюркския език и започва процес на славянизиране.

През 1014-та година, българската армия е разгромена от византийския император Василий Втори. Той нарежда да бъдат ослепени почти всички 15 хиляди пленени български воини, като оставя по един водач с едно око на всеки сто души, които са изпратени на българския цар Самуил. За своите жестокости и за това че подлага на клане българите, византийският император Василий Втори получава прозвището Българоубиец. След около десет гдини настъпва и краят на Първото Българско Царство, което пада под ударите на Василий Втори Българоубиец.

Второто Българско Царство е основано през 1187-ма година в земите между Балкана и река Дунав. Тази държава е просъществувала до 1396-та година. След превземането през 1204-та година на Константинопол от рицарите от Четвъртия Кръстоносен Поход, българските владетели се възползват от отслабването на Византия и отново разширяват границите на държавата си до Адриатическо и Егейско Море. След поражението от 1330-та година в сражението при Велбъжд срещу сърбите, българската държава отново навлиза в период на упадък. Български територии са завзети от сърби и от византийци. След 1371-ва година ,Второто Българско Царство се разпада на три държави-Търновско Царство, Видинско Царство и Добруджанско деспотство. След време започва експанзията на османските турци на Балканите и за период от около 25 години, Търновското Царство, управлявано от династията Шишман която е със кумански произход, става най-напред васална държава а след това е нпълно включена в границите на османската държава. Османското владичество в българските земи продължава близо пет столетия, от 1396-та до 1908-ма година. В периода на османско управление българите съхраниха своя език, религия традиции и обичаи. През османския период се разраснаха и развиха и градове като София,Видин, Шумен и Пловдив и бяха построени редица архитектурни обекти.

Днешната, четвърта поред българска държава, бе основана след руско-турската война от 1877-78ма година. Османската държава призна официално българската държава след 1908-ма година. Под влиянието на националистическите течения и виждания, управляващите България среди положиха усилия да създадат еднокултурна държава без етнически малцинства. Положени бяха големи усилия за да бъде забравен тюркският произход на българите и като название за българите от този период бе приета думата Прабългари или Протобългари, като целта бе да не се използва назването „тюрки”. В годините на Балканската война милиони турци бяха принудени да се преселят в Анадола. През по-късните периоди, българската държава и Република Турция подписаха неколкократно преселнически договори с които бе продължено изселването на турците от българските земи. Но числеността на турското население в България бе толкова голямо, че и тези преселения не успяха да разрешат проблемите на българските управници. Затова, в края на 80-тте години бе започнат така наречениет Възродителен процес. През 1989-та година хиляди турци бяха принудени да напуснат родните си места и да се преселят в Турция по време на така наречената „Голяма Екскурзия”. Но дори и след тази вълна от преселване, днес турското население в България продължава да е около десет процента. България е балканската страна в която има най-многобройно турско и мюсюлманско население.

 


Етикети: българи , история

Още новини по темата