Балканите-Текущи събития 86

Нивото на просперитет на балканските страни...

Балканите-Текущи събития 86

Според данните на Световната банка, през 2016 година общата численост на населението на десетте балкански страни – Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Черна гора, Косово, Македония, Румъния, Сърбия и Гърция бе 59,7 милиона души. Общата площ на въпосните страни пък е 745.652 кв.км. Тоест населението на балканските страни през 2016 година бе 75% от населението на Турция, а общата площ на региона съставлява 95% от площта на Турция. От друга страна според данните на МВФ, БВП на 10 балкански страни изчислен по паритета на покупателната способност съставлява 61% от БВП на Турция. Тази прецанка сама по себе си е показател за ниския житейски стандарт в балканските страни.

За да разберем по-добре нивото на просперитет на балканските страни е от полза да се направи съпоставка на БВП на  балкански страни изчислен по паритета на покупателната способност и средните сойности на 28 страни членки на ЕС. Според данните на Евростат през 2016 година средните стойности на БВП за 9 балкански страни с изключение на Гърция са 43% от средните стойности за страните от ЕС.

Внимание привлича факта, че БВП на Гърция изчислен по паритета на покупателната способност е близо 67% от средните стойности на 28 страни членки на ЕС въпреки че със сериозната икономическа криза избухнала през 2009 година страната бе въвлечена на прагана на фалита. Другите регионални страни след Гърция с най-висок БВП са Румъния и Хърватия.

Балканските страни не са хомогенни от гледна точка на БВП падащ се на глава от населението. Според данните на МВФ, БВП на Румъния през 2016 година изчислен по паритета на покупателната способност е бил 441,6 милиарда долара, което е 58% от общата стойност на БВП на останалите балкански страни. БВП на Румъния от общите стойности на всички балкански страни в това число и на самата Румъния съставлява 37%, на Гърция 24%, на България 12%, на Сърбия 8% и на Хърватия 8%, а останалите 11% се поделят между Босна и Херцеговина, Албания, Македония, Косово и Черна гора.

Междувременно трябва да се отбележи, че продължаващата икономическа криза в Гърция повлия отрицателно данните за 2016 година. В края на 2016 година икономическия застой в Гърция продължи, а останалите балканските страни обезпечиха среден икономически ръст от 3,1%.

Наред с ниското благосъстояние, безработицата е друг сериозен проблем в повечето от балканските страни. Безработицата в някои балкански страни е най-високата в Европа. Например през 2016 година регистрираната безработица в Косово бе 27,5%, в Македония 26,7%, в Босна и Херцеговина 25,8%        в Гърция 23,9%, в Черна гора  17,5%, в Сърбия 16,5 %, в Албания 16,3%, а в Хърватия 13,5%. През 2016 година единствено в България и Румъния безработицата бе под 10%.

Високата безработица на свой ред поддържа жива тенденцията на имиграция. Според данните на Евростат през 2015 година от балканските страни общо 67 950 души са поискали убежище от страните от ЕС, а през 2016 година общо 32 335 души. Населението на балканските страни мигрира не само зад граница, но и вътре в страната. Според данните на Световната банка през 2016 година в столиците на страните от ЕС живее средно 18 % от населението на страните, а в балканските страни тези стойности са много по-високи. Например според данните за 2016 година 55% от неселението на Черна гора живее в столицата Подгорица. 42 % от неселението на Македония живее в Скопие, 36% от населението на Гърция в Атина, 30% от населението на Сърбия в Белград, 28% от населението на Хърватия живее в Загреб, 28 % от населението на Албания в Тирана, 23 % от населението на България в София, 22 % от населението на Босна и Херцеговина в Сараево и 17 % от населението на Румъния жиивее в Букурещ. Тези показатели показват, че възможностите за работа са съсредоточени в столиците. 



Още новини по темата