Балканите-Текущи събития 2

Балканите са известни като най-проблемния регион в Европа и се споменават като „буре с барут”...

Балканите-Текущи събития 2

Балканите са известни като най-проблемния регион в Европа и се споменават като „буре с барут”. В общи линии балканските страни са известни с проявите си на насилия и грубост. Наред с това понятието „Балкани” не само, че окачествява определена географска област, но така също загатва за отделна политическа и културна принадлежност. Балканските страни обаче с категоричност отхвърлят съществуването на отделна балканска самоличност и се опитват да се представят като неделима част от Западния свят и Западната цивилизация.

До началото на 19ти век страните от Балканите не притежаваха общо название и бяха споменавани с различни имена. Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научните среди от немския географ Аугуст Цойне през 1809 година. Немският географ е повлиян от наложената от античните географи представа, че планината Балкан или Стара планина пресича хоризонтелно полуострова. Предполагало се е, че тази планинска верига отделя земите южно от река Дунав от останалата територия на Европа. След това думата „Балкани” е било възприето като общо название на региона. За съжаление обаче дори и днес не са ясни границите на тази географска област. Казано с други думи между отделните специалисти съществуват разногласия относно границите на Балканите. Въпреки това проблемът не се крие в неопределеността на границите на Балканите, а в предубежденията към термина Балкани, който се използва и за охарактеризирането на отделна политическа и културна самоличност. 

Сред Западните страни възприятието относно Балканите е много отрицателно. Преди всичко е разпространено становището, че Балканите не са част от Западната цивилизация. Не само османските турци, но и византийците са били възприемани като „другите” в Европа поради някои културни и религиозни особености. Западните пътешественици посетили Балканите през 19ти век са описали региона като различен, особен и недостатъчно цивилизован. От друга страна известна част от литературата в Западните страни относно балканските страни е била развита в периода на кризите. Именно заради това Западът продължава да помни Балканите като район, където етническата омраза от миналото все още е жива, район изостанал от икономическа, културна и политическа гледна точка, представляващ заплаха за сигурността на Европа. В западните романи и филми Балканите са показвани като елемент на заплаха.

         Понятието „балканизация” появило се едновременно с Балканските войни през 1912- 1913 година показва, че Балканите сами по себе си са възприемани като проблем. През периода на Студената война Балканите бяха възприети като тоталитарна и комунистическа област стояща срещу демократичния и капиталистичен Запад. Войните, на които стана сцена бивша Югославия през 90те година на ХХ век отново популяризираха понятието „балканизация” и станаха причина за съживяването на предубежденията относно областта. Според историчката Мария Тодорова в новия си смъсъл термина балканизация акцентува на разпокъсването на големите държави и загатва за изостанал, първобитен и варварски начин на живот. 

         Освен отрицателните предубеждения спрямо Балканите през 90те година на ХХ век, ЕС не включи страните от Западните Балкани в процеса на разширяване на ЕС към Източна Европа. Всичко това предизвика бягство от балканската самоличност. Това, което е най-интересно е че някои страни от Балканите акцентувайки на своята европейска самоличност продължиха да обвиняват съседите си че са „Балкански страни”. Например Словения в процеса на членство в ЕС отправяше посланието „Аз съм европеец, но Хърватия не е”. Подобни послания отправяха и Хърватия за Сърбия и Сърбия за Босна и Херцеговина. 

Днес Хърватия въпреки че гарантира членството си в ЕС продължава да отстоява, че не е Балканска страна мотивирайки се с някои културни и исторически фактори. По подобен начин Румъния и Словения отказват да бъдат окачествявани като Балкански страни. След 1990 година някои балкански народи в искането си да са освободят от своята балканска самоличност започнаха да пишат нова история. В тези рамки бяха положени усилия историята за обособяването на националните самоличности да бъде държана отделно от историческото развитие на самоличността на съседите сочени като балкански страни. 

Когато става въпрос за турците писането на историята на Балканите придобива още по-проблемен облик. Поради факта, че балканските страни са получила своята независимост от Османската държава тяхната национална самоличност се разви против Османската държава и останалите. Дори в днешно време националистите на Балканите обвиняват османския период за всички грешки и всичко отрицателно.



Още новини по темата