Балканите-Текущи събития 3

На 9 януари президентът на Хърватия Колинда Грабар Китарович осъществи официално посещение в Турция...

Балканите-Текущи събития 3

На 9 януари президентът на Хърватия Колинда Грабар Китарович осъществи официално посещение в Турция. В рамките на срещата с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган бяха обсъдени двустранните отношения между Турция и Хърватия и регионални и международни въпроси интересуващи от близо двете страни. От изявленията на двамата лидери по време на съвместната пресконференция стана ясно, че по време на срещата е било отдадено специално значение и на диалога между бошняците и хърватите в Босна и Херцеговина.

От дълго време насам Турция и Хърватия поддържат приятелски отношения. Между двете страни не само, че не съществуват политически проблеми, но така също държавните ръководства на двете страни отдават специално значение на съхраняването на съществуващите добри отношения. В началото на 90те години на ХХ век бившите президенти на Турция и Хърватия Сюлейман Демирел и Франьо Туджман оказаха важен принос за сближаването на двете страни. Благодарение на взаимните посещения имащи за цел задълбочаването на съществуващото доверие се развиха и политическите отношения. Наред с това обаче открито се вижда, че икономическите отношения между двете страни не са на желаното ниво.

Делът на Хърватия в износа осъществен от Турция през 2016 година за десетте балкански страни бе 3,21%. Делът на вноса на Турция от балканските страни реализиран през същата година от пък бе 2,1%. От друга страна кумулативната стойност на преките чуждестранни инвестиции реализирани от Турция в Хърватия е 430 милиона долара. Главно през последните години се наблюдава сериозно увеличение на турските инвестиции в Хърватия. След като кумулативната стойност на преките инвестиции реализирани от Турция през 2016 година в 10-те балкански страни е 10 милиарда долара то тогава открито се вижда, че турските инвеститори тепърва са започнали да опознават Хърватия. Именно поради това контактите на президента на Хърватия Колинда Грабар-Китарович в Анкара притежават специално значение за развитието на икономическите отношения между двете страни.

         През последните години туристическия сектор на Хърватия започна да привлича повече интереса на турските туристи. Главно хърватския курортен център Дубровник привлича хиляди туристи от Турция. Турските бизнесмени също проявяват голям интерес към туристическия сектор на тази страна. Туризмът е важен източник на приходи за Хърватия и от тази гледна точка за Загреб е от голямо значение привличането на повече турски туристи в Хърватия.

Продължаването на договора за реадмисия подписан между Турция и ЕС е с жизненоважно значение за Хърватия. Бежанците от Близкия Изток и Северна Африка опитващи се да достигнат Европа по един или друг начин стигат до границите на хърватия. Според данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в края на 2016 година в Хърватия е имало 304 мигранти, 557 бежанци и 2 873 лица без гражданство. Въпреки, че цифрата не е висока, Хърватия също като повечето от европейските страни се опитва да държи на страна бежанците.

Турция отдава голямо значение на развитието на сътрудничеството с Хърватия не само в икономиката, но и в сферите на отбраната и сигурността. Хърватия не е в групата със страните обявяващи се против членството на Турция в ЕС. Като страна член на НАТО, Хърватия е естествен партньор на Турция. борбата срещу терора е друг важен въпрос сближаващ Анкара и Загреб. Хърватия в общи линии е на страната на Турция в борбата срещу терористичната организация ПКК. За съжаление обаче подкрепата на Хърватия в борбата срещу ФЕТО остана на символично ниво.

Друг важен въпрос сближаващ Турция и Хърватия е Босна и Херцеговина. Турция и Хърватия бяха положили съвместни усилия за прекратяването на сблъсъците между бошняците и хърватите по време на войната в Босна и Херцеговина в началото на 90те години на ХХ век. В днешно време подкрепата на Хърватия за териториалната цялост на Босна и Херцеговина е от голямо значение за Анкара. От близо 10 години насам Турция в рамките на  тройни механизми за консултации полага усилия за повишаване на доверието между Босна и херцеговина и Сърбия и между Босна и Херцегодина и Хърватия.

До днес Загреб посрещаще пасивно инициативата на Турция за организирането на тристранна балканска среща на високо равнище между Турция-Босна и Херцеговина- Хърватия. От посещението в Турция на президента Грабар-Китарович обаче стана ясно, че Загреб ненадейно е започнал да чувства потребност от въпросната тристранна балканска среща. Всъщност Загреб иска да се възползва от добрите отношения между президента Ердоган и босненския му колега Бакир Изетбегович за да окаже подкрепа за реализирането на политическите цели на босненските хървати.

Миналата година парламентарната група на хърватите в парламента на Босна и Херцеговина внесе проектозакон за промени в Изборния кодекс на Босна и Херцеговина. Въпросният проектозакон предвижда хърватските представители да бъдат избирани само с гласовете на хърватите, а бошняшките с гласовете на бошняците.

Освен това проектозаконът отваря пътя за нови нарушения на човешките права. Например Федерация Босна и Херцеговина е съставена от 10 кантона. Ако въпросния проектозакон предложен от хърватите влезе в сила бошняците живеещи в десетия кантон или хърватите живеещи в кантон Сараево няма да може да бъдат избирани за депутати. Именно това е една от причините за блокирането от бошняците на въпросния проектозакон.

Според бошняците един подобен закон ще затвърди етническото гласуване в страната и ще доведе до създаването на трети ентитет принадлежащ на хърватите. Фактът че Грабар-Китарович поиска от президента Ердоган подкрепа по този въпрос, който е напълно неприемлив от гледна точка на бошняците стана причина за реакции от страна на бошняшките политически партии и медиите в Босна и Херцеговина. В рамките на критиките бе отбязано, че Загреб развива двоен подход към Босна и Херцеговина. Хърватските власти от една страна отстояват, че подкрепят териториалната цялост на Босна и Херцеговина, а от друга страна  оказват силна подкрепа за исканията на босненските хървати за автономност. В никакъв случай от Анкара, която е наясно със сибитята в Босна и Херцеговина не се очаква да окаже подкрепа на Загреб по въпроси, които са в разрез с интересите на бошняците. 



Още новини по темата