Европейската история и турците 14

Сраженията при Варна и на Косово Поле утвърждават османското господство на Балканите...

Европейската история и турците 14

След присъединяването на България и Сърбия, Османската империя остава изправена на запад пред Унгарското кралство. Унгарците са народ от урало-алтайската езикова група. Те се преселват през девети век от Централна Азия в Европа и се настаняват в земите на днешна Унгария и на някои съседни страни. През хилядната година те приемат християнството и се превръщат в една от основните народности в Европа. До 14 век маджарите или унгарците, са под властта на Свещенната Римска Империя и са подчинени на германските императори. Унгарският владетел, който първи започва да воюва с османските турци е Сигизмунд, останал на престола 50 години. Император Сигизмунд почува през 1437 година. При управлението на император Сигизмунд, който е член на германската люксембургска династия, унгарците следват политика на разширяване на териториите си на изток, на Балканите. Унгарските войски съставяха ядрото и на кръстоносната армия която бе разбита от османските войски през 1396 година в битката при Никопол. През 1426 година Сърбия става васал на император Сигизмунд. При неговото управление, през 1435 година се приема и закон задължаващ феодалните и поземлените владетели да осигуряват на императорската армия войници в численост съответстваща на числеността на крепостните им селяни. Този закон осигурява на унгарската армия  тежко-въоръжена конница. Огнестрелните оръжия също навлизат в широка употреба в унгарската армия именно през този период.

След като император Сигизмунд умира без да оставя свой наследник за престола, унгарските благодорници избират за нов крал на Унгария полския крал Владислав Трети. Бащата на Владислав Трети е велик херцог на Литва, последната нехристиянска държава в Европа. През 1386 година той приема християнската религия и я превръща в основна религия в Литва. Полша и Литва се обединяват в обща държава, в границите на която са включени и днешна Беларус и Украйна. След като е обявен за крал на Унария, Владислав Трети става един от най-могъщите владетели на Европа. Графът на Трансилвания и Тимишоара Янош Хуниади пое поста на кралски наместник в Унгария.

В периода 1443-1444 година унгарски войски водени от Хуниади преминават река Дунав и навлизат в османските земи. Унгарците са победени от османските сили в сражение в район между София и Златица, но успяват да отстъпят организирано, въпреки че понасят тежки загуби. Това окуражава европейците които премат похода като успешен, въпреки поражението. С османската империя е подписан договорът от Сегедин. Но крал Владислав е убеден от папския наместник кардинал Сезарини и от византийския император да наруши подписания договор. Започва подготовка за нов кръстоносен поход. Папска флота съставена от 19 кораба предоставени от Венеция, Бургундия и Дубровник, преминава през Дарданелите и Босфора и достига устието на река Дунав в Черно Море, за да продължи оттам за Никопол. Сухопътната армия съставена от унгарски, сръбски, влашки, хърватски и босненски полкове е подкрепена и от около 2 хиляди въоръжени с бомбарди фургони. Двете армии се срещат на 10 Ноември 1444 година пред Варна. В сражението, крал Владислав Трети атакува с тежко въоръжената рицарска конница центъра на османската армия, и личната еничарска гвардия на султан Мурад Втори, но пада в изкопан пред позициите трап и е обезглавен от еничарите. Смъртта на Владислав Трети предизвиква паника в кръстоносната армия и започва паническо бягство. Сред убитите на бойното поле е и папският наместник кардинал Чезарини. Янош Хуниади успява да събере бягащите войски и осигурява организираното им отстъпление. Германският историк Зинкейсен заявява че това поражение е наказание божие за нарушаването на подписания върху библията договор от Сегедин.

Унгарският граф Янош Хуниади се изправя отново пред османската армия след четири години, през 1448 година, във втората битка на Косово поле. Хуниади установява съюзи с балканските княжества, но сърбите отказват да подкрепят Хуниади поради репресиите на католическите свещенници в техните земи. Хуниади излиза на бойното поле с 5 хилядна унгарска и  хилядна влашка войска. В армията му има и наемни германски и чехски полкове. Османската армия наброява около 5 хиляди души.

Османските сили изкопават траншеи с палисади на бойното поле и по този начин отстраняват опасността която представляват въоръжените с бомбарди унгарски фургони.   

Въпреки численото си превъзходство османската армия възприема отбранителна тактика. В центъра зад укрепление от коли са разположени еничари с мускети и артилерия. От двете им страни е разположена османската конница. Хуняди разполага силите си по същия начин. На еничарите той противопоставя наемници от Германия и Бохемия, въоръжени също с огнестрелно оръжие.

В първия ден на битката, 17 октомври се водят схватки с малък мащаб. На 18 октомври Хуняди преминава в настъпление, атакува левия османски фланг, но е отблъснат. Без успех завършва и щурмът на еничарските укрепления през нощта. Решителен за изхода на битката е третият ден 19 октомври, когато привидно отстъпление на османските крила примамва унгарската армия да атакува отново в центъра. При последвалата османска контраатака влашките съюзници на Хуняди минават на страната на Мурад. Остатъците от унгарската армия отстъпват в укрепения си лагер, който е щурмуван и превзет от османците на 20 октомври.

Хунияди успява отново да се спаси отстъпвайки с въоръжените фургони. Той е пленен по пътя и държан като заложник от сръбския владетел Бранкович, но скоро е освободен.

Сражениието при Варна и второто сражение на Косово Поле утвърждават османската власт на Балканите и принуждават европейските владетели да се откажат за известен период от време от походи срещу турците.


Етикети: сражение , Варна

Още новини по темата